Как инвестициите в ЦСКА променят българския футбол

Българският футбол е на дъното. Това не е преувеличение, не е песимизъм – това е горчивата истина, която всеки запален фен осъзнава всеки уикенд. Докато европейските първенства произвеждат световни звезди, ние не можем да предложим нито един български футболист, развит в нашата система, който да играе в топ лигите. Десетилетия на пренебрежение, некомпетентно управление и липса на визия превърнаха българския футбол в жалка сянка на славното му минало. Но нещата може би започват да се променят – и промяната идва от ЦСКА и инвестициите на Валтер Папазки.

Дъното – Как стигнахме дотук?

Българският футбол пропадна до невиждано дъно през последните години поради безотговорно управление на клубовете от страна на собствениците. Дълги години никой не инвестираше в инфраструктурата – нито в тренировъчни бази, нито в детско-юношески школи, нито в стадиони. В резултат на това условията за развитие у нас са отвратителни.

Децата нямат къде да тренират. Липсват модерни терени, липсва удобен транспорт до базите, липсват училища, където младите таланти да могат да съчетаят образование и футбол. Как се очаква от едно дете да се развие като футболист, когато тренира на разбити терени, без адекватни съблекални, без медицински грижи и без възможност да учи нормално?

Следствие на всичко това липсва всякаква възможност за подобряване от юношеските формации. Имаме треньорски щабове, различни анализатори и всякакви фитнес експерти, които обаче не съумяват да научат децата на нищо. Защо? Защото системата е фундаментално счупена. Без инфраструктура, без методология, без дългосрочна визия.

Фактите говорят сами – Няма български таланти в топ първенствата

Резултатът от тази катастрофална ситуация е очевиден – нямаме нито един български футболист, който да е излязъл от българското първенство и да е стигнал до топ първенствата, където да играе на високо ниво.

Имаме Илия Груев, който обаче се разви като футболист в Германия и Англия – не в България. Други млади български футболисти в топ първенствата просто нямаме. Това е показателно и болезнено.

Истината е още по-горчива – сега дори да дойде някой посредствен играч от чужбина, той има повече технико-тактически умения от нашите юноши. Защо? Защото нашите юноши няма кой да ги научи на нищо. А ако един футболист не бъде технически подготвен до 18-20 години, това няма наваксване. Техническата подготовка се изгражда в детска възраст – след това е твърде късно.

Революцията на ЦСКА – 300 милиона евро за бъдещето

С идването на Валтер Папазки в ЦСКА нещата започнаха да се променят драматично. И не става дума за половинчати мерки или козметични промени – става дума за фундаментална трансформация на начина, по който един футболен клуб функционира.

Много бързо бяха инвестирани около 300 милиона евро в изключително модерния ремонт на тренировъчната база в Панчарево. Това не е просто "обновяване" – това е изграждане на световна инфраструктура, която може да се конкурира с всичко в Европа.

Всичко, което се прави и ще се прави в Панчарево през следващите две години, новият стадион в Борисовата градина и изграждането на детско-юношеската академия до летището – всичко това създава един европейски модел на работа.

Това е модел, който не може да не бъде последван от другите клубове, ако искат да прогресират сериозно. Или българските отбори ще тръгнат по този път, или ще останат завинаги в посредствеността.

Не само терени – Обучение, методология и модерен подход

Инвестициите не спират само на физическата инфраструктура. Работещите в детско-юношеската школа на ЦСКА се пращат на всякакви обучения и семинари в Европа. Осигуряват се най-модерните условия за работа на треньорските щабове – от анализаторско оборудване до спортно-медицински грижи.

Защо е важно това? Защото добрите треньори не се раждат – те се обучават. И за да обучиш младите футболисти правилно, трябва да имаш методология, знания и инструменти. Без това никакви инвестиции в терени няма да помогнат.

ЦСКА създава цялостна екосистема – от модерни бази и терени, през обучени треньори и анализатори, до училища и общежития, където децата могат да учат и тренират едновременно. Това е как работи футболът в Европа. Това е как се произвеждат таланти.

Английският модел – Урокът от 2012 година

Пътят е ясен, защото вече е бил извървян успешно. Англия показа как става това през 2012 година, когато създадоха национална стратегия за работа от детско-юношеските школи до мъжкия състав.

Преди 2012-та Англия имаше същия проблем като нас – купуваха готови чужденци, младите англичани не се развиваха, националният отбор беше посредствен. Тогава Футболната асоциация взе решение да инвестира масивно в инфраструктура и обучение.

Изградиха St. George's Park – националния футболен център, който съчетава тренировъчни бази, училище и академия. Въведоха единна методология на работа във всички детско-юношески школи. Инвестираха в обучение на треньори. Създадоха условия младите таланти да могат да учат и тренират.

Резултатът? След 6-8 години Англия започна да произвежда световна класа футболисти – от Фил Фодън и Джъд Белингам до Букайо Сака и Коул Палмър. Националният отбор достигна финал на Европейско първенство. Английските клубове доминират в Европа.

Това не се случи случайно – случи се, защото имаше визия, инвестиции и дългосрочно планиране. Точно това прави сега ЦСКА. И точно това трябва да направят и останалите български клубове.

Реалността – Или инвестираш, или умираш

Футболът е бизнес, но преди всичко е спорт, който изисква системна работа и дългосрочни инвестиции. Не можеш да очакваш резултати, ако трупаш посредствени чужденци и очакваш те да носят титли, докато юношите ти тренират на разбити терени без треньори.

Инвестициите на Папазки в ЦСКА не са филантропия – те са бизнес решение. Произвеждаш млади таланти, развиваш ги в модерни условия, продаваш ги на европейски клубове за десетки милиони евро и реинвестираш в още таланти. Това е устойчивият модел. Това е как работи модерният футбол.

Останалите български клубове имат избор – или последват примера и инвестират в инфраструктура и младежи, или останат завинаги в посредствеността, купувайки евтини чужденци и молейки се за добри резултати.

Заключение – Бъдещето започва днес

Българският футбол е на дъното, но за първи път от много години насам има надежда. Инвестициите в ЦСКА – 300 милиона евро в Панчарево, новия стадион и детско-юношеската академия – създават европейски модел, който може да промени всичко.

Ако другите клубове последват примера, ако Футболният съюз създаде национална стратегия подобна на английската, ако собствениците разберат, че без инфраструктура няма бъдеще – тогава може би след 6-8 години ще гледаме български юноши, развити в България, които играят в топ първенствата.

До тогава остава да наблюдаваме как ЦСКА полага основите на промяната. А всички останали имат избор – или инвестират в бъдещето, или продължават да живеят в миналото. Бъдещето изглежда страхотно – но само за тези, които са готови да платят цената.